Just One Day of My Life #5

Моите колеги и други животни

Ако умра някога от пиене и други подобни, приятни неща съм сигурен, че това ще бъде през декември. Няма как да е иначе. То не е деградиране със мярка, а направо е някаква нескончаема тридесетдневна оргия. Този декември обаче разби всички рекорди в земята.
(Хайде, хайде, все едно, че някой друг ти е виновен, да не ти наливат в гърлото с фуния, случайно?)

Започваме с традиционните петъци в началото на месеца, преминаващи в именен ден по нов стил. После студентски празник. Тук имаш някакво смътно чувство, че дори не искам да си спомням къде съм бил и какво съм правил, в този период.
(Така ще кажеш, ами онова събуждане в..)
– ШЪТ!!
(Добре де, поне името да беше запомн...)
- ТИХО, КАЗАХ!!!
Лека-полека се стига до рожден ден, освен мой и на някои други деградирали индивиди. За него вече благодарих на присъстващите.

И тъкмо, когато си мисля, че ПОНЕ до 19-ти ще си почина..
(И черния ни дроб също, да не говорим за белите)
..в София се стоварват някакви добре познати морски девойки и драгия ви главен герой пак спи по средно два часа в денонощието, максимум
(Хе-хе, тогава не викаше, нали?)
- А, виках си аз!
(Добре, де не в този смисъл!)

Но както и да е.
(Това ти е станало паразитен израз, да знаеш)
- Thank, you captain obvious...
И така се добираме полуживи до 23-ти, където не стига останалото имам банкет на фирмата. Team building, както му казват Хамериканците или на чист български – Team Drinking.
Денят не започва зле. Почти няма драми с интернетО. До дванадесет часа вече съм го ударил на уволнение и ми иде да запея „Батальонаааааа се строяваааааа за последен пъъъъъът”, тъй като от утре ми започва почивката, а пък работното време днес е намалено. Обаче коварната съдба или каквото там е ми е подготвила изненади.
(Пак трагичния образ, а?)
- Mдам, ама пък се котира добре :P
Първо установявам, че трябва да ходя за някаква монета, някъде, по някое време при някаква фирма, която не се знае коя е точно но пък е Някъде там. Хубаво. Лошото е, че установявам, че някои хора наричат Етнографския музей „онова жълтото” и знаят „Брилянтин” по-добре от БНБ.
Хубаво.
Решавам, че просто са се объркали за да не загубя и малкото останал разум
(Кхъм-кхъм)
- Добре де съзнание...
(Кхъм)
- Добре там нещо си, вяра в човечеството, в българското човечество

Като малко отмъщение, минавам на връщане до Orange, което винаги е супер отчайващо, що се отнася до дебелината и наситеността на портфейла ми. Ако някога съм с вас и се оплаквам, че нямам пари (Моля?!)
- Добре де, ако някога съм с вас, в никакъв случай не ме допускайте до третия етаж на Orange, или въобще до книжарници. За по-сигурно.

Връщам се в офиса и се оказва, че трябва да ходя за костям на Джуджанка и за дамски, силиконови чорапи.
(Въобще и не питайте)
Щото другите ги било срам, разбираш ли. Хубаво мечка срам, мен-не. (това последното май не беше така). Накупувам това, отивам небрежно после за още някаква монета, този път до БНБ, където се сварявам докато някакъв плешим индивид разпитва за всички видове монети, сечени от времето на Юстиниан, сигурно, та до този момент.
Общо взето успях май да преброя колко стъпки са от „Витошка” до жълтите павета. Няколко пъти.

После следва пренасянето на провизии от единия от другия офис, които не беше толкова лошо имайки в пред вид, какви точно бяха провизиите. Носейки си това кашонче с 12 Тъламора, много се колебаех дали да не кривна към нас и да си ги изпия самосиндикално, но все пак алтруизма ми надделя
(Точно така, алтруизма, а не надеждата за Коледна премия, напълно си прав).
- Ама, разбира се. аз на теб казах ли ти да си седиш кротичко и тихичко в ъгала и да си рисуваш, както оцеля 11-ти клас в училище.
(Ееееех, хубави времена бяха)


Празненството си беше обичайно, уиски, фъстъци, речи, подаръци, премии и т.н. Обаче два часа от запиването в Cielo, на фирмена сметка остават два часа. Които трябва да бъдат убити и разфасовани някак си. Естествено, това става на едно от най-добрите места – Буковски. Винаги когато има нещо за убиване на време...
(И на черен дроб, също)
...се сещам за това място.

По това време, когато всички граждани са си по родните села, разбира се, няма много хора, тихичко и приятно място.



С трима колеги се насочваме натам сядаме на бара като пичове и ъъъ дама. Обществото е изискано – София, Вършец и Македония. Темите бяпа приятни – филми, музика, коцкарство, Тоше Проески и барманката разбира се, която е много сладка. Уотевър, порцията е ясна – голям Джак и средна Cohiba. Ех, обичам го този бар. Македончето не спря да говори по телефона и да търси разни ключове за мазе. Явно му е изчезнала зимнината,знам ли?!

При влизането в бара времето е хубаво, дори топло. На излизане, вече има десетсантиметров сняг. Обаче, батко ви си е предвидлив и е тръгнал добре облечен
(Но все още не добре облечен бизнесмен)
Добираме се до Сиело, което слава богу не е на много мили. Там вече събирането е започнало и след старателно опипване
(Така де, „проверка за оръжие и лесно запалими материали”)
се намърдваме до халето наречено Сиело, което се оказва доста приятно местенце. Окупираме маса и се почваме. С тостовете, не с друго. За другото по-късно. Изкарването е приятно, историите също, добре че се събрахме от Пичовете на тази маса.

И сега е време за наградите на вечерта:

Най хубава реч: шефа, просто, защото нямаше друга, а и си я знаем наизуст.

Най-добър танцьор: Ангелчо Лазаревски, просто защото не се СПРЯ ТОЗИ ЧОВЕК ВЕ!!!

Най-ентусиазиран танцьор: Мартин еФтимов – иначе е пластичен като Икарус – прегъва се само в средата. В най-добрия случай като дърводелски метър.

Най-голяма глупост: Двата самотни вика „Йебанеее” и „Има ли Курвиииии”. Мамка му Северозапада си оказва влияние.

Най-неебателен индивид: Николай Узунов – „Добре съм, Добре съм”

Най-сериозен индивид: Jesus Christ!!!

Измъкване по терлици: Росен Кацаров.

Най конфузна ситуация: Свършиха цигарите

Куриоз: Изпращаха ми СМС-си, че няма интернет

Най-голямо разочарование: Тома-та. Трябваше да му пуснат сръбско и щеше да бъде във вихъра си. Нещо от рода на:



Награда „Коренна Промяна” – Олга, или просто съм бил твърде пиян да я разпозная с грим.

Най-наквасен индивид – Костофф, но се държеше, евалата.

Награда за цялостен принос: Този, който Донесе

Мистерия на вечерта: Какво правиха Вършец и Гелермо толкова време „до тоалетната”?!

Най-хубав тоалет: Ваня Кисимова, просто защото аз го донесох, купих и събрах от хиляда места

А сега Бог или поне хората от изтрезвителните на Републиката да са ми на помощ. Идват Коледа и Нова Година, за които не ми пука особено, но пък ми пука за уискито.